Events

По време на управлението на хан Телериг византийският император Константин V Копроним потегля от Константинопол към българските земи с 2600 кораба и огромна войска. Морска буря около н. Емине разбива византийския флот и голяма част от войниците загиват.

Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело (на снимката) и Янош Хуняди за прогонване на османските нашественици от Европа (1443 г. - 1444 г.). Така наречения “Дълъг поход” на кръстоносната армия, командвана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (1434 – 1444 г.) и трансилванския войвода Янош Хуняди (1437 – 1456 г.), започва през октомври 1443 г. Кръстоносният поход има дълга подготовка, в която активно се включва Римската църква и сам папа Евгений ІV. В християнската военна кампания се включват 250 000 унгарски, полски, немски и френски рицари, чешки хусисти и 8000 сръбски бойци на деспот Георги Бранкович (1426 – 1456 г.). В християнската армия участва и българският престолонаследник Фружин, “господарят на Загоре”. В първия си поход християнската армия стига до Ихтиманските възвишения. Въпреки удържаната победа над турците, поради настъпващата зима на 1443 г.-1444 г., тя се връща обратно.

Издадени са присъдите над арестуваните участници във Втория браилски бунт (1842 г.). Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт. Браилските бунтове (1841 - 1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния, с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война (1839 г.), за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила.

В Цариград се закрива съборът, свикан от Вселенската патриаршия за решение на българския църковен въпрос. В Събора участват всички бивши цариградски патриарси, патриарсите на Александрия, Йерусалим и Антиохия, синодалните и пребиваващите в Цариград митрополити и епископи, мирски лица, гръцки първенци, само четирима българи – владиците Панарет Пловдивски, Антим Преславски и Доротей Софийски, и едно мирско лице – Гавраил Кръстевич. Съборът не пожелава да удовлетвори българските искания и в решенията си заменя думите “българи” и “български” с “християни”. Българите в Цариград подават до Високата порта изложение, продължавайки преследването на народната цел – възстановяване на Българската православна църква.

В Битоля е основана Отоманска партия на базата на Българската народнофедеративна партия начело с депутата в отоманския парламент Тодор Павлов.

Дейци на Западнопокрайнската революционна организация "Въртоп" взривяват бомба на Нишката жп гара. На 22 юни под натиска на Великобритания и по нареждане на временно председателстващия правителството външен министър Атанас Буров са арестувани 25 македонски дейци.
Вътрешната западнопокрайнска революционна организация "Въртоп" е създадена през 1923 г., в отговор на терора, на който е подложено българското население от Западните покрайнини, от страна на югославските власти. Организацията въплъщава идеята за въоръжена борба, за национално освобождение и присъединяване на областта към България. Когато репресиите на югославските власти достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини и Поморавието - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, както и в столицата Белград.

В Гюмюрджина е основано българско читалище "Просвета", продължител на съществувалото до 1920 г. читалище.

След четиримесечна дейност е разкрита нелегалната терористична организация на Турското националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Нейният ръководител Меди Доганов (Ахмед Доган) е осъден на 10 г. затвор, а четирима други терористи - на различни срокове лишаване от свобода.

В Нови Сад излиза първият брой на в. "Българска дневница". В уводната бележка Георги Раковски очертава програмата на вестника така: "Ми щем открива пороци и престъпления на управители било духовни или светски, а най-вече лист наш имаще тайзи задатък да народ добие правда гражданска, държавна, църковна и народна свест, казивающи му начин, чрез когото разни зла могът са отбягна; трудищем ся да приятели своего народа упътим как може да ся развие в просвещение гражданскаго живота за своя и държавна полза."

Княз Александър I полага клетва пред Първо Велико Народно събрание в Търново и поема управлението. Учреден е възпоменателен медал по този повод, с който са наградени около 200 души.
Княз Александър I Батенберг е княз на България в периода 1879- 1886 г. Той е генерал, хесенски принц. Роден е във Верона (Италия) и е племенник на руския император Александър II. Хесенският принц участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор 1878 г.

Умира Атанас Цветков Узунов - български революционер, общественик, драматург. Той е роден през 1851 г. в Одрин. Учи в Цариград в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в гр. Николаев, Русия през 1871 г. Работи като учител в Сливен през 1872 г., член е на революционния комитет. След смъртта на Васил Левски е определен от БРЦК за негов заместник. След нападение на хасковски чорбаджия предател е арестуван и заточен в Аргана Мадени, Анадола (1873 г.) . През 1876 г. избягва от заточение и работи като учител в гр. Орел. Взема участие в Руско - турската война (1877 г. - 1878 г.) като преводач. След Освобождението е окръжен управител в Лозенград (1879 г.), учител в София (1879 г. - 1881 г.) и Ловеч (1882 г. - 1884 г.). Народен представител; привърженик на Либералната партия. След военните бунтове през 1887 г. живее в имението на жена си край гр. Орел (до 1904 г.) . До 1906 г. е инспектор при Българската екзархия в Цариград. Автор е на драмите: “Цвятко войвода” (1876 г.) , “Добър хайдутин” (1880 г.) .