Events
Сформираната в района на Зайчар чета начело с Иван Кулин и Еремия Петров Българов преминава сръбско-турската граница през Връшка чука и се насочва към Раковския манастир.
Иван Ангелов Кулин е деец на националноосвободителното движение. Роден е през 1803 г. в с. Медковец, днешна област Монтана. Като юноша е хайдутин, а по-късно става войвода на чета. В периода 1834–1837 г. той участва в Берковско-Пиротските въстания, след които е избран за кнез на родното си село. През 1848-1850 г. е баш кнез на Ломската каза. След избухване на въстанието в Северозападна България 1850 г. той е един от неговите водачи. Заловен и хвърлен в затвор, успява да избяга и емигрира във Влашко, а след това в Сърбия. През 1856 г. участва в подготовката на Димитракиевата буна. По-късно се включва в основания от Любен Каравелов Български комитет в Белград (1867 г.), след което застава начело на Зайчарската чета, която не успява да прехвърли в България през 1867 г. поради пречките на сръбското правителство. Иван Кулин умира на 12 юли 1870 г.
Умира Велчо Петров Ночев (Велчо войвода) - български революционер, участник в националното-освободително движение. Роден е през 1840 г. в махала Камено бърдо, днес към град Априлци. По време на Априлското въстание е войвода на дружина.
Публикувани са Привременни правила за църковното устройство и управление на Княжество България, които са отхвърлени от повечето архиереи и от екзарх Йосиф I с мотива, че не са приети от Светия синод и затова нарушават конституцията.
Завършва конгресът, на който 19 македонски дружества избират Централно настоятелство с председател Димитър Ризов и подпредседател Димитър Петков.
Роден е Михаил Йовов Йовов - военен и държавен деец, дипломат. Роден е в Пловдив. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Балканската война 1912–1913 г. и Първата световна война 1914–1918 г. След края на Първата световна война продължава военната си кариера. На 30 април 1933 г. е произведен в чин генерал-майор. След държавния преврат на 19 май 1934 г. е уволнен от армията. Министър на народното просвещение (23 ноември 1935 г. – 4 юли 1936 г.). Министър на железниците, пощите и телеграфите (23 октомври 1936 г. – 14 ноември 1938 г.). Същевременно е и представител на Съюза на бойците от фронта (1936 – 1940 г.). Депутат е в ХХV ОНС (1940 – 1944 г. ). След 9 септември 1944 г. не се завръща в България и живее в Швеция, а от 1948 г. – в Аржентина. Осъден е задочно от Народния съд на смърт.
С царски указ е учреден Военноисторическият музей в София.
На 4 и 5 юли в Букурещ се провежда конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния.
Създават се гранични пунктове и митнически постове по границите на Княжество България.
В София е свикан първият, след Освобождението, общ архиерейски събор на Българската екзархия с участието на всички митрополити и епископи, който взема решение за въвеждане на новобългарски език в службите успоредно с черковно-славянския. По време на Страстната седмица службите се провеждат само на новобългарски. На 8 юли в частно заседание се обсъжда преподаването на вероучение в училищата и създаването на църковен фонд към Светия синод.
Румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва три дивизии в областта, след като на 3 и 4 юли чета на Вътрешната добруджанска революционна организация начело със Сл. Алексиев и Ст. Боздуганов напада румънски чиновници при Старо село, Силистренско. От 4 до 6 юли последват репресии от страна на постоянно присъстващите румънски въоръжени части, в които са убити около 40 българи.
По заповед на Иван (Ванчо, Ванчè) Михайлов, Димитър Стефанов, М. Джузданов и Н. Витларов убиват генерал Александър Протогеров. Задграничното представителство и третия член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ЦК на ВМРО) – Георги Попхристов се обявяват против убийството, Националният комитет на Македонските дружества и братства и Илинденската организация обявяват неутралитет, а Иван Михайлов се оправдава пред седмия конгрес на ВМРО.
Феодалният владетел Момчил е убит в сражение с двамата си бивши съюзници и настоящи противници Йоан Кантакузин и Умур бег. Те обединяват своите армии. Момчил и войската му трябва да приемат неравностойна битка пред стените на крепостта Перитеорион. Момчил загива в сражението, а бойните му отряди са разгромени. Личната му храброст и смъртта му го превръщат в един от героите на българския народен епос. Йоан Кантакузин включва областта Меропа в своите владения, а Умур бег се оттегля в Мала Азия поради венецианската заплаха, надвиснала над Смирна (Измир), най-голямото пристанище на емиратството Айдън.
В с. Бяла черква e роден Киро Петров (Бачо Киро).
Бачо Киро е учител, книжовник, читалищен деец, фолклорист, историк, участник в националнореволюционното движение. Първоначално постъпва като послушник в Батошевския манастир. След това учителства в селата Коювци, Вишовград, Мусина, Михалци, Бяла черква и др. С пламенното си слово призовава народа към борба. Основава читалища и разпространява революционните идеи най-вече из родния си край. Сам застава начело на революционния комитет в Бяла черква, който е основан от Васил Левски. При избухването на Априлското въстание (1876 г.) в Първи – Търновски, революционен окръг Бачо Киро става един от организаторите и подвойвода на четата на Поп Харитон. Участва в сраженията и при Дряновския манастир. След разгрома на четата успява да се спаси, но след това е предаден и заловен от османските власти. Осъден е на смърт и е обесен в Търново през 1876 г.
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води бой с турска потеря при Вишовград (Великотърновско).
