Events
08 / 23
| ||
08 / 24
| ||
08 / 25
| ||
08 / 26
| ||
08 / 27
| ||
08 / 28
| ||
08 / 29
| ||
08 / 30
| ||
08 / 31
| ||
09 / 1
| ||
09 / 2
| ||
09 / 3
| ||
09 / 4
| ||
09 / 5
| ||
09 / 6
| ||
09 / 7
Start: 00:00
End: 23:59
Българската легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия. Сръбското правителство пристъпва към тази мярка, за да не се компрометира пред европейската дипломация, която става гарант за спазване на сключеното между Белград и Цариград споразумение. Start: 00:00
End: 23:59
Солунската българска община тържествено открива ново смесено българско училище. Училището се помещава в къщата на търговеца Иван Пепов. В началото се обучават 110 деца, разделени в две отделения – за момчета и за момичета. За учител е поканен йеродякон Агапий Войнов, по-късно заменен от Стоян Божков. Start: 00:00
End: 23:59
Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война 1913 г. Избухва през септември и обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединени български и албански чети освобождават Дебър. Начело на въстаниците застава Петър Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстаниците успяват да прогонят сръбските войски и администрация от Струга. Освобождават и Охрид. Въстанието внася известно безпокойство в Белград и за да не се разрасне още повече, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Въстаниците отстъпват пред многобройния в количествено отношение и по-добре въоръжен противник въстаниците. Start: 00:00
End: 23:59
Генерал Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася съкрушителен удар на 47-и руски корпус. По време на Първата световна война ген. Иван Колев е инспектор на конницата и началник на Конната дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война 1914–1918. Start: 00:00
End: 23:59
България и Румъния подписват Крайовския договор. С този договор се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия мирен договор - 1913 г.; оставена за нея според Ньойския мирен договор 1919 г.). Според Крайовския договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг, която трябва да се осъществи до 3 месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси. | ||
09 / 8
Start: 00:00
End: 23:59
Проведен е референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на България за "народна република". В него участват 91,63 % от гласоподавателите. 97,01 % от бюлетините са действителни и от тях 95,63 % са за република. Резултатите не са оспорени от нито една политическа сила. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е генералът от пехотата Велизар Лазаров. Той участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. По време на Балканската война е командир на 3-а дружина на 14-и Македонски пехотен полк от 11-а пехотна дивизия. По време на Първата световна война е командир на 1-ви пехотен софийски полк. Генерал Велизар Лазаров е един от основателите на Военния съюз. Start: 00:00
End: 23:59
Българските доброволци, участващи в сръбско-турската война, полагат тържествено клетва. Сръбско-турската война започва на 18 юни 1876 г. Тя избухва в резултат на желанието на сръбския народ да подпомогне въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.) и да премахне своя васалитет по отношение на Османската империя. С известни прекъсвания войната продължава до 19 октомври 1876 г. На 16 февруари 1877 г. е подписан мирен договор, който възстановява положението, съществувало между двете страни преди започването на войната. Start: 00:00
End: 23:59
Провежда се съвещание на представителите на комитетите "Единство", войводи на македонски чети и руски офицери. В Рилския манастир под председателството на митрополит Натанаил Охридски, е взето решение за организиране на въстание в Македония. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската църква "Свети Стефан" (Желязната църква) в Цариград. Църквата "Свети Стефан" се намира в кв. "Фенер" в Цариград. Тя е построена от цариградските българи, които преустройват къща, дарена от княз Стефан Богориди, в дървена църква. Долният етаж на дървената къща е превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созоагатополския митрополит. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм (известен като Дървената църква), посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. На следващата 1850 г. с камъните от разрушените две къщи срещу първата църква е завършен строеж на т. нар. Метох – голяма триетажна каменна постройка с 25 стаи. Така се оформя духовния център на цариградските българи, на около 300 м. от Вселенската гръцка патриаршия. На 3 април 1860 г. по време на Великденската служба в тази църква Иларион Макариополски отхвърля властта на гръцкия патриарх и застава начело на българската църковна йерархия. | ||
09 / 9
Start: 00:00
End: 23:59
Пред стените на Константинопол цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин, сключват примирие, а не траен мир, за какъвто настоява византийската страна. Симеон I Велики е български княз (от 893 г. до 917 г.) и цар (от 917 г. до 927 г.). Син е на княз Борис I (заемал престола от 852 г. до 889 г.). Роден е през 864 г. Завършва Магнаурската школа в периода на най-големия й разцвет, като при обучението си в нея се запознава с произведенията на античните писатели и философи (Магнаурската школа е висше училище във византийската столица Константинопол, считано за едно от най-добрите учебни заведения в средновековието). Съвременниците на Симеон І Велики го наричат "полугрък", "цар книголюбец" и "нов Птолемей" заради много доброто му елино-византийско образование. Замонашава се в Цариград още преди завършването на висшето си образование. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското правителство с молба за оказване на помощ. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
В България се извършва преврат и Отечественият фронт (ОФ) овладява властта. Превратът е извършен с помощта на действащи офицери от Българската армия, преминали на страната на ОФ, съветските войски, навлезли в България на 8 септември и партизани. | ||
09 / 10
| ||
09 / 11
Start: 00:00
End: 23:59
Започва Татарбунарско въстание в българските райони на Бесарабия срещу румънския режим, организирано от Коминтерна и жестоко потушено от румънската армия. Start: 00:00
End: 23:59
В Добрич е учреден Централен добруджански комитет за подпомагане на установяването на българската власт в Южна Добруджа. | ||
09 / 12
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Киро Димитров Попов - български революционер, участник в националното-освободително движение. Той е брат на Ст. Балкански. Завършва класно училище при даскал Б. Петков и медицина в Букурещ, където попада в средите на българската революционна емиграция. Сближава се с Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. Известно време работи като лекар, след това се връща в България. През пролетта на 1870 г. е назначен за градски лекар в Карлово. Член е на местния революционен комитет. Близка дружба го свързва с Васил Левски, който намира сигурно убежище в дома му. Киро Попов открива първата аптека в Карлово. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е арестуван и откаран в Пловдив. Осъден и обесен близо до Караул хан в града. Start: 00:00
End: 23:59
ВМОРО вдига въстание в Охридско, Стружко и Дебърско. Четите на Христо Чернопеев и Павел Христов разгромяват сръбските окупационни части и освобождават Охрид. Start: 00:00
End: 23:59
По време на Първата световна война (1914-1918 г.) българската армия овладява Кавала. Първата световна война (1914-1918 г.) се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Турция и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и др.). Start: 00:00
End: 23:59
В Горна Джумая съмишленици на Иван Михайлов разстрелват Алеко Василев, Арсений Йовков и група привърженици на Илинденската организация. Оцелява водачът на организацията Георги Занков. Start: 00:00
End: 23:59
Цар Борис III връчва бойно знаме на Военното училище. Start: 00:00
End: 23:59
За първи път след 20-годишно прекъсване български архиерей служи в катедралата "Св. Климент" в Охрид, а на 14 септември – и в църквата на манастира "Св. Наум". Start: 00:00
End: 23:59
По време на Втората световна война (1939-1945 г.), на 12 и 13 септември, са извършени нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. | ||
09 / 13
Start: 00:00
End: 23:59
На 12 и 13 септември в Горна Джумая членове на ВМРО, които са привърженици на дясното течение в организацията, водено от Иван (Ванчо) Михайлов разстрелват Алеко Василев, ръководител на Помощната организация, и Арсений Йовков, главен редактор на в. "Илинден", с около още 20 други привърженици на противниковото – ляво течение във ВМРО. Оцелява водачът на Илинденската организация Георги Занков. Start: 00:00
End: 23:59
Провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък. Start: 00:00
End: 23:59
Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново, след като е избран за митрополит на Търновската епархия. | ||
09 / 14
Start: 00:00
End: 23:59
Партений Павлович става епископски викарий на митрополията в Сремски Карловци (днес в Сърбия) с условие да не изисква никога своя епархия. Start: 00:00
End: 23:59
Подписва се Одринският мирен договор, по силата на който след Руско-турската война (1828-1829 г.) Сърбия и Гърция получават автономен статут (през 1830 г. със съгласието на Англия, Франция и Русия Гърция получава независимост). Разширява се самоуправлението на дунавските княжества (Влашко и Молдова). Границата между Русия и Турция се запазва (по р. Прут), като териториалните придобивки на Петербург се ограничават до делтата на р. Дунав и до бреговата линия от Анапа до Поти. Въпреки че българският въпрос не се третира в Одринския договор, мирният договор променя статуквото на Балканите и създава реални предпоставки за стопански подем в българските земи, които придобиват стратегическо значение за Високата порта. Start: 00:00
End: 23:59
Браилската полиция разкрива група българи, подготвящи Третия браилски бунт. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Димитър Иванов Гешов - български офицер, генерал от пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на рота и участва в боевете при Брезник и Пирот. През Балканската война командва първа бригада от втора Тракийска дивизия и участва в боевете при Палас, Смилян и Бук, Родопите до Бяло море. В Междусъюзническата война командва втора Тракийска дивизия и се отличава при Криволак. Начело на същата дивизия през Първата световна война Димитър Гешов води успешни боеве при Голаш, Каяли, Дойран и Фурка срещу френските и английските войски. През 1916 г. е назначен за командващ първа армия и защитава позициите при Дойран и Вардар. По здравословни причини през 1918 г. напуска бойното поле. Умира на 8 януари 1922 г. в София. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Стою Петков Брадистилов - български офицер, генерал-лейтенант (от 15 август 1917 г.). През 1884 г. завършва Военното училище в София, през 1891 г. завършва Генералщабна академия в Торино, Италия. На 20 януари 1912 г. получава звание генерал-майор. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на пехотна сборна дивизия и началник на Окупационния корпус при Чаталджа и Булаир. През Междусъюзническата война командва войските в Западна Тракия. В периода 1914-1918 г. е началник на канцеларията на Министерството на войната. В запаса е от декември 1918 г. Умира на 29 август 1930 г. в София. Start: 00:00
End: 23:59
От името на Скопска епархия се подават прошения до мютесарифа в Скопие, до валията в Призрен и до великия везир в Цариград, с които се заявява, че епархията се отказва от Патриаршията и признава българската църква в Цариград. Start: 00:00
End: 23:59
В Серски революционен окръг започват въоръжени действия, които са част от националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Start: 00:00
End: 23:59
В хода на Първата световна война започва атаката на Антантата при Добро поле. Тази атака води до пробив в отбранителната линия на Южния фронт и е повратен момент за участието на България във войната. Start: 00:00
End: 23:59
Подписва се гръцко-турски пакт за гаранция на границите, насочен против България. През октомври се подписва подобен договор между Турция и Румъния, а през ноември - между Турция и Югославия. Start: 00:00
End: 23:59
Дейци на българските акционни комитети създават в Скопие Градски национален клуб. Подобни клубове възникват и в други градове и съществуват до началото на 1942 г. | ||
09 / 15
Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Атанас Григориев Назлъмов - български военачалник, генерал (от 1906 г.). Завършва Военното училище в София през 1882 г. В навечерието на Балканската война е инспектор на кавалерията, а по време на войната командва конната дивизия, която действа в Западна Тракия. Автор е на съчиненията: "Войната 1870-1871 г.”, "Действията на кавалерийската дивизия в 1912 и 1916 години (в Добруджа)" (1930 г.), "Материали за историята на войната 1912-1913 г. Действията на кавалерийската дивизия", в 2 ч. (1913, 1931 г.) Start: 00:00
End: 23:59
Изпратена е тайна инструкция (№ 5669) на сръбското правителство до сръбските посолства да действат за присъединяване към Сърбия на Охрид и Прилеп, които по българо-сръбския съюзен договор са в "безспорната зона". Start: 00:00
End: 23:59
България обявява политика на неутралитет във Втората световна война, започнала на 1 същия месец с германското нападение над Полша. | ||
09 / 16
Start: 00:00
End: 23:59
В Браила са арестувани 17 души, участващи в подготовката на Третия браилски бунт. Между заловените са капитан Васил Вълкович, Васил Ханджията, Панайот Кръчмарина, Иванчо Велюв и др. Start: 00:00
End: 23:59
Избухва Старозагорското въстание, организирано от Българския революционен централен комитет в Букурещ и ръководено от Стефан Стамболов, подпомаган от Захари Стоянов и Георги Икономов. На заседание от 12 август същата година БРЦК преценява (предвид международната обстановка и избухналото през май въстание в Босна и Херцеговина, което поставя началото на Източната криза), че е настъпил благоприятен момент за общо въстание в България. Набелязани са главните райони за действие, както и комитетите, които ще ги ръководят. Планът на БРЦК предвижда въстанието да бъде подкрепено с чети отвън, както и да се подпали Цариград от група, ръководена от Стоян Заимов и Георги Бенковски. Най-оживена подготовка е извършена в Старозагорско. Османските власти разбират за подготвянето на въстанието и вземат бързи мерки за неговото предотвратяване - засилват охраната по р. Дунав и извършват арести в редица краища. Start: 00:00
End: 23:59
По време на Сръбско-турската война (1876 г.) при Гредетин (Сърбия) 2000 български доброволци начело с капитан Райчо Николов и войводата П. Хитов се сражават на страната на Сърбия. При подготовката им участва генерал-майор Иван Кишелски - първият българин с генералско звание. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Ангел Тихов Обретенов - български революционер. Обретенов е роден през 1837 г. Син е на Т. Обретенова. Участва в четата на Х. Димитър и Ст. Караджа (1868 г.). Ангел Обретенов е заловен от турците, след като е ранен в битката край с. Вишовград. Осъден е на доживотна каторга в Палестина. Освободен е през 1878 г. по силата на обща амнистия. Оставя ценни спомени за заточението си. Въз основа на спомените на Ангел Обретенов, Захари Стоянов пресъздава четническата епопея през 1868 г. в книгата "Четите в България". Start: 00:00
End: 23:59
Българското тайно революционно братство подписва обединителен протокол с БМОРК (Български македоно-одрински революционни комитети), саморазпуска се и се влива в БМОРК под натиска на Екзархията, на българското правителство и на Върховния комитет. Start: 00:00
End: 23:59
Подписан е Цариградският мирен договор между България и Турция: Портата си връща Източна Тракия с Одрин, а България получава Малкотърновско, Свиленград и излаз на Бяло море на запад от устието на р. Марица. Start: 00:00
End: 23:59
Умира Александър Андреев Танев - български офицер, генерал-майор. Роден е на 1 септември 1863 г. Завършва Военното училище в София (1883 г.) и Юридическия факултет на Хайделбергския университет (1889 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като офицер в Лейбгвардейския ескадрон в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. През Балканската война (1912-1913 г.) участва с Втора конна бригада при пленяването на Мехмед Явер паша. От 1913 г. до 1915 г. е инспектор на конницата. През Първата световна война Танев е командир на кавалерийската дивизия и след това на Първа Софийска дивизия. Start: 00:00
End: 23:59
Стойко Владиславов е избран от търновския митрополит за врачански епископ. Той приема името Софроний Врачански. Официалното ръкополагане в епископски сан става на 17 септември в Търново, а около 13 декември Софроний получава и султански берат за назначението си във Врачанската епархия. В своето “житие” Софроний отбелязва по този повод: “И като станах архиерей, в тоя ден голяма радост имаше в митрополията. И у нас вкъщи имаше трапеза и голямо посрещане. После седях в Арбанаси три месеца, докато се приготвя и докато ми дойде фермана и повелението от Цариград. ” | ||
09 / 17
| ||
09 / 18
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Христофор Жефарович – български художник и бележит график. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Започват заседанията на Европейската комисия по изработване на Органически устав на Източна Румелия в Цариград. На 15 октомври комисията се премества в Пловдив. Start: 00:00
End: 23:59
Умира Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов Бойкикев) – български висш духовник, книжовник, участник в националноосвободителното движение, почетен член на БКД (1884 г.). Роден е на 26 октомври 1820 г. в с. Кучевища, Скопско. Учи в Скопие, Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир (1837 г.). Учи в Духовната академия в Киев (1851 г.). Учителства в Зографския манастир, а след това е управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия (1869 г.). Той е пръв екзархийски митрополит в Охрид (1872-1877 г.); обвинен от турската власт за бунтовник и принуден да напусне епархията. Управител е на Ловешката епархия от 1879 г. до 1891 г., митрополит е в Пловдив от 1891 г. до 1906 г. Поддържа връзка с Георги Сава Раковски и Васил Левски. Натанаил Охридски и Пловдивски е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Автор е на религиозни съчинения. Start: 00:00
End: 23:59
Започва формиране на 70 доброволчески чети (между 10 и 30 четници) от тракийски и македонски българи по план на Александър Протогеров и Петър Дървингов, ръководени от Щаб на партизанските отряди. От 22 септември започват да навлизат в Македония и Одринско, да извършват разузнавателна дейност и да формират местни чети по селата, като съдействат на българските и съюзническите войски. На 21 януари 1913 г. четите са разпуснати и се вливат в Македоно-одринското опълчение. От началото на май 1913 г. са създадени малки разузнавателни чети за наблюдение на окупираните от Сърбия и Гърция райони в Македония. | ||
09 / 19
| ||
09 / 20
| ||
09 / 21
| ||
09 / 22
| ||
В Търново княз Александър І Батенберг издава манифест за признаване на Съединението. Съединението на Източна Румелия с Княжество България е извършено на 6 септември 1885 г. Веднага след неговото провъзгласяване е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Източна Румелия до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д-р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България..jpg)
Роден е Йоаким Груев (Й. Г. Пройчев) - български възрожденски писател и педагог. Учи при З. Круша, Н. Рилски, Хр. Пулеков. От 1844 г. е ученик в гръцки училище в Пловдив. От 1856 г. до 1868 г. е учител в българското класно училище в Пловдив, взема участие в църковната борба. Изпълнява редица длъжности в турската администрация. По време на Априлското въстание е затворен в Пловдивския затвор. След Освобождението работи в съдебната власт, директор е на просвещението в Източна Румелия (1879-1884 г.), помощник-княжески комисар на Пловдивска област, директор на Пловдивската девическа гимназия. Дописен член е на българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1881 г., редовен член е от 1884 г.
Умира Стоян Стоянов Заимов - български възрожденец, революционер, просветен деец, общественик и писател. Роден е на 12 август 1853 г. в Чирпан. През 1867 г. постъпва в класното училище в Стара Загора. Член е на революционен комитет в града. Прехвърля се в Пловдив, където завършва педагогически курс (1870-1871 г.) и започва да учителства. След покушение над хасковски чорбаджия е заточен в Диарбекир, откъдето впоследствие избягва. През 1874 г. се прехвърля в Румъния. В Браила редактира в-к "Михал" (1875 г.). Участва в основаването на Гюргевския централен комитет, определен е за апостол на Врачанския революционен окръг. Заловен е от турските власти и е осъден на доживотен затвор в Мала Азия (крепостта "Сен Жан д’Акр"). След Освобождението учи в Педагогическия институт в Москва (1880-1882 г.), учителства в различни градове на България, директор е на Народната библиотека в София и др.
Роден е генерал-лейтенант Константин Лукаш - началник щаб на армията (11 август 1941 г. – 11 май 1944 г.). Завършва Военното училище в София (1902-1909 г. ) и Военната академия в София (1926 г.). От 1909 г. е командир на взвод в 21-и пехотен полк. През септември 1912 г. става командир на телеграфната команда в 21-и пехотен полк. От 11 октомври 1912 г. до 9 август 1913 г. е командир на рота в 21-и пехотен полк. След това е завеждащ оръжието на 21-и пехотен полк (до 16 януари 1915 г. ). В периода януари 1915 г. до април 1918 г. е последователно командир на рота в 17-пехотен полк, командир на взвод в Школата за запасни подпоручици, командир на рота в 57-и пехотен полк, командир на взвод в Школата за запасни офицери, младши адютант в щаба на 4-а пехотна дивизия, командир на рота и после на дружина в 16-и пехотен полк, офицер за поръчки в щаба на 4-а пехотна дивизия, командир на взвод във Военното училище. От 5 април 1918 г. е помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия. В периода 17 декември 1918 г. – 1 юни 1919 г.
Георги Раковски разпуска четата си поради оттеглянето на руската армия от Балканите по време на Кримската война (1853-1856 г.) и предвид настъпващата есен. 
