За разлика от други години, този път традиционният поход на ВМРО в Пирин в памет на войводата Тодор Александров се измести с няколко дни назад. Обикновено на 31 август, денят в който е убит водачът на Организацията, вече сме на параклиса св. Илия. Тази година, тъй като денят е понеделник, следователно неудобен да се организира масово честване в памет на войводата, беше решено смъртта му да се отбележи на 5 септември – събота, денят преди Съединението и годишнина от смъртта на последния велик водач на ВМРО Иван Михайлов.
Тридесет и първи август ни заварва на Бъндеришка поляна – началната точка на походът през тази година. Групата отново е съставена от представители на организации на ВМРО от цялата страна – Ангел, Владето, Наталия, Дани и Карлос от Софийската организация, Станислав от Варненската организация, Веселина, която е социален антрополог, и Явор и Деси от Плевен. Денят е понеделник – използваме го аклиматизация. Прогнозата за лошо време на синоптиците се сбъдна – ръмеше лек дъжд, на юг всичко е затулено от сиви облаци, доста влажно е.
На 1 септември поемаме нагоре в планината. Целта е хижа Синаница, около която трябва да пренощуваме. За първи ден раниците доста тежат. Последен ходи Карлос, поради крайно глупавото решение да помъкне доста повече консерви от предни години. Носим и камера за пръв път, за да заснемем кадри от Пирин по време на похода. Прави впечатление, че Пирин е доста пълноводна, нещо нормално предвид това, че в края на август времето започва да се влошава и доста вали.
Минаваме покрай хижа Вихрен, която е в ремонт и продължаваме нагоре по потока към портата в дясно, която трябва да ни отведе към хижа Синаница. Изкачването на прословутата порта е доста тежко и изморително. Правим кратка почивка над Спанополски езера и продължаваме по пътекава в дясно, която води до Синанишката порта, в чието подножие е крайната ни цел за този ден. Преходът е тежък – около 10 часа ни отнемат за да изминем разстоянието от Бъндеришка поляна до хижа. Синаница. На заветната Синанишка порта намираме три сравнително прилични на вид немкини, размотаващи се определено безцелно из планината…Пристигаме на хижата в късния следобед. Отмаряме с по бира. Ангел и Владето решават да изкачат връх Синаница / 2516 /, в компанията на една от потресните немкини, която показа завидни катерачески умения и огромно желание да комуникира. Връх Синаница (Сини връх) освен труден достъп предполага диво красива гледка към алпийската част на Пирин планина – ясно се очертават и Вихрен и Самодивски връх и Каменница. Гледката определено напомня за пореден път защо човек е националист.
Веселина с помощта на Дани и Наталия се заема да готви коприва с ... нудълс / което както установихме е нещо като спагети, ама не съвсем /. Към 18.30 Ангел и Владето слизат от връх Синаница и се настаняваме в столовата на хижата за вечеря. Супата от коприва и нудълс се оказва доста добра. Към седем разпъваме палатките на завет сред високия клек на една поляна в страни от хижата.
В сряда, 2 септевмри, тръгваме към Тевно езеро. Изкачаваме Синанишката порта, по която вчера сме се спуснали и тръгваме надолу по десния край на Голямо Спано поле. Днес се върви сравнително по-леко. Пресичаме Спанополска река и поемаме към заслона Спано поле. На места почвата е прогизнала, кална, което затруднява вървенето с тежките раници. На заслона правим почивка около час, за да закусим, въпреки че е почти обяд и каква ти закуска по това време. Докато почиваме ни подминава стадо крави, после стадо овце и едно от кучетата с тях, черно-бяла овчарка започва да се навърта край нас с надеждата за някой залък. Тръгваме отново на юг, за да се спуснем до разклона, откъдето е пътят за Тевно езеро. На разклона поемаме на изток. Модерната техника в лицето на ГПС-а ни праща около половин час излишно спускане в кошмарен клек. Пътеката не е особено тежка, но вървенето е доста. Около три следобяд правим продължителна почивка, след което започва изкачване, което подсича Типиците и ни извежда на Винарската порта. Продължаваме на югоизток, за да достигнем Мозговишка порта, която не е никак лека за изкачване след цял ден вървене. Горе на портата ни посрещат гъсти облаци и Тевното езеро не се вижда. Спускаме се бързо от другата й страна и за 20 минути достигаме крайната си цел за този ден – заслонът Тевно езеро. Мъжката половина предприема рисковано къпане в ледена вода от езерото, при алпийски температури и бръснещ вятър, което мотивира всички да се обличат с олимпийска бързина. Разпъваме палатките на обичайното място в страни от заслона. Прекарваме няколко часа в заслона чисти и доволни на топло, Ангел подарява национално знаме на хижаря – превърнало се е вече в традиция, след което лягаме, защото утре пътят макар и само спускане пак е изморителен.
На 3 септември, четвъртък, времето отново е стабилно и макар да има облаци, изгледи за дъжд няма. Изкачваме дясната Кралевдворска порта и поемаме надолу към хижа Пирин. Нейното старо име е Велебид, кръстена е на планина в Хърватска като израз на бойното братство между ВМРО и Усташа. Хижата е строена през двайсетте години на миналия век от ВМРО като опорен пунк за четите. Пътят надолу е живописен. Повечето време се върви край реката. С нас тръгва, както и миналата година, едно куче от Тевно езеро. Времето е приятно, облаците са се разнесли и слънцето към обяд вече осезаемо напича. На около час от хижата Карлос стъпи върху дупка на земни оси и си получи полагаемото ухапване / така е като се ходи по къси панталони в планината /.
Стигаме хижа Пирин около четири часа следобед и се отдаваме на дълга почивка, по няколко бири и волейболния мач България – Сърбия. Вечерта завършва с доста български песни от Македония и с приповдигнато настроение от победата срещу сърбите.
В петък тръгваме към параклис св. Илия. Предстои ни дълго спускане, тягостно на моменти. Вече сме слезли доста ниско и се усеща, че лятото все още не си е отишло по ниските части на Пирин планина. Оси успяват да ухапят и Ангел, и Веселина и така от девет души – трима са с ухапвания, за щастие тези, които не са алергични. Към
края пътеката е много прашно, а и следобед жегата се усилва от прежурящото слънце. Към три следобед пристигаме на гроба на Тодор Александров. Скоро се качват иорганизация, от Добрич и Варна. Вечерта пристигна и сериозна група от Сандански. Провеждаме традиционния преглед на спортната и идейна подготовка на младежите във ВМРО, вдигаме на пилоните знамената на България и Организацията, изпяваме националния филм и „Изгрей зора на свободата”. Вечерта, и по-голямата част от ноща, преминава приятно – песни, разкази, разговори ...
На другия ден, 5 септември събота, пристигат още повече хора – от Благоевград, Петрич, Сандански, Пловдив, София, Русе...въобще от цялата страна, за да участват в церемонията по почитане на легендарният войвода. Идват и около 30 души младежи-съидейници от “Кръв и чест” и “Национална съпротива”, също за да почетат паметта на великия революционер. След службата в памет на войводата, следва традиционен почетен залп в негова памет.
Председателят на Организацията произнася реч, след което идва ред на новите членове да се закълнат според традициите във вярност към Организацията. Председателят на Младежката Организация на ВМРО в София връчва паметни грамоти на всички участници в похода.
Походът приключва, ние слизаме бързо към село Кърланово, за да се качим на автобуса за София. И така, мина още един запомнящ се поход в Пирин до следващата година с надеждата тогава групата да е по-голяма...
Видео от Поход в Пирин в памет на Тодор Александров - 2009 г.
