Четири месеца след местните избори, докато още текат дела за касиране на изборите по цялата държава, година и половина преди следващите парламентарни избори отново беше подхваната темата за промени в изборното законодателство. Сега на дневен ред е Законът за избиране на народни представители. Хората, които през миналото лято отхвърлиха идеята за задължителното гласуване днес почват да надигат глас в негова подкрепа и най-простото обяснение е, че при висока изборна активност току-виж прехвърлят някак изборната бариера. Като пример най-ярко се очертава НДСВ.
Президентът Първанов от своя страна започна кампания за промяна в изборното законодателство. Старият рефрен за застъпване на силен мажоритарен елемент отново е на дневен ред, но този път изхожда от Държавния глава, което е показателно. Въпросът е, че очевидно има или неразбиране, или целенасочено заобикаляне на реалните проблеми при избирателните системи. С простото въвеждане на мажоритарен елемент няма да се подобри нито качеството на самата система, нито резултатът – човешкият субстрат в Народното събрание....
Безспорно избирателна система от смесен тип има своите значителни предимства пред пропорционалната, но не бива да се прехвалват и предписват като панацея, защото ще бъде обикновена заблуда. Политическата и обществената ситуация в България няма да се промени към по-добро при формулата – половината народни представители избрани с твърди листи, другата с мажоритарен избор в едномандатен избирателен район. Първо няма гаранция, че едномандатните избирателни райони ще бъдат адекватно съставени. Стара слабост на този тип райони е това, че който пише закона може да ги обособи по такъв начин, че да получи винаги мнозинство в него, разпарчетойсвайки опозиционните гласове и консолидаирайки на териториален принцип своите. Освен това при мажоритарния вот печели един, а останалите гласове остават “мъртви”, неоползотворени. Фактическата ситуация може да бъде такава – някой става депутат с 30-40 % от гласовете, което обезсмисля останалите примерно 60-70 %. После възниква въпросът – как народен представител избран с 30% от гласовете ще преставлява всички свои избиратели и дали няма да фаворизира тия, които са му помагали да получи мандата. Подобен филм гледахме при първите “демократични” избори за Велико Народно Събрание през 1990 година.
Друг проблем – в относително по-бедните райони ще се отвори път за бизнес-кандидатите. Кой ще поеме отговорността да остави хората на бизнеса да моделират върховния законодателен орган на Република България. Възможно е да се открие пътя на икономическата олигархия, а и освен това този, който може да “ прави пари “ не винаги може да управлява. Държавата не е фирма, а властта не е мениджмънт.
Разумната насока е въвеждането на преференциалното гласуване с много нисък праг – 2-3 %, което ще позволи на избирателя да моделира листите, да я пренареди съобразно своите разбирания. Твърдението, че пропорционалната система и партийните листи изкривяват вота е вярно, но не напълно. Предимството на листите е в подбора на кадрите, във възможността да се оформят екипи, да се изберат хора, които ще водят единна политика. Като контра теза ни се предлага мажоритарен избор, който ще доведе до внасяне на хаотичен елемент в работата на парламента. Мажоритарният избор не е избор за политика, а по-скоро емоционален. Личността е важна, но трябва да е обвързана с конкретна политика, за да не се стига в Народното събрание до безпринципно политическо гласуване от хора, които не се знае какво защитава. Изцяло мажоритарният вот заплашва да доведе до дивашки лобизъм, нещо което в България е равносилно на корупция и клиентелизъм.
Режимът за регистрацията и дейността на политическите партии трябва да се затегне. Сегашният безпринципен либерализъм доведе до хаос, който лъсна на местните избори през 2007 г. Всеки получи правото да участва на олимпийски принцип. Стигна се дотам хора полуграмотни, политически мимикриращи не само да участват, но и да влязат в местната власт. Сега ще търпим последствията от либерализма на системата.
Това е само част от генералния проблем за изборната система, без дори да достигнем до не по-малко важния въпрос за процедурите.
След хаоса на местните избори, след фиаското със Закона за местните избори, дело на едно определено лоби в БСП / на народния представител Мая Манолова и други / ВМРО вижда опаснот това да се прехвърли и в Закона за избиране на народни представители. ВМРО в момента разработва изцяло нов Закон за избор на народни представители с убеждението, че тази материя трябва да се регулира съобразно новите обществени дадености, а не да се правят кръпки по закона. Разбира се, разумните, рационалните моменти в настоящия закон ще бъдат запазени, защото е глупаво и нецелесъобразно да не се използва, това което очевидно работи.
Основните насоки, които смятаме че изискават промята са по отношение както на самата система, така и по отношение на процедурите:
- въвеждане на образователен ценз и ценз за отседналост, предвид факта, че избираме върховния орган на държавата;
- въвеждане на преференциално гласуване с много нисък праг – 2 -3 %, за да се позволи на избирателя да подкрепи не само дадена политическа линия, но и лицето й;
- премахването на националната изборна бариера, която обезмисля значителна част от подадените действителни гласове;
- въвеждане на по-строг режим на регистрация на партиите, коалициите и независимите кандидати за участие в изборите;
- подобряване заплащането основно на членовете на секционните избирателни комисии, както и на самия им състав;
- изчистване на избирателните списъци от т.нар. фантоми, което ще пресече възможността за определен кръг измами с гласове;
Това са само част от основните насоки, които ще залегнат в проекта за нов Закон за избор на народни представители, изготвян от ВМРО. Промяната без да е радикална, трябва да е рационална и да отчита настоящите тенденции в обществото. Трябва да се пресекат зловредните тенденции на почти нулев контрол, на хаотичност при съставянето на Народното събрание. То е призвано да прави политика, а не да се обръща на хан, където всеки дърпа нанякъде според моментния си акъл и си прави каквото му се иска.
