13 юни 1913 г. На среща в екзарх Йосиф I и архиепископ Михаил Миров обсъждат възможността за уния в македонските земи

На среща в Цариград екзарх Йосиф I и униатският архиепископ Михаил Миров обсъждат възможността за обявяване на уния в македонските земи. Целта е да се защити националната идентичност на македонските българи, които се предвижда след Балканските войни да преминат към Гърция и Сърбия. Това така и не се случва. Свещеник Михаил Миров е ръкоположен за теодосиополски епископ и е издигнат за архиепископ и глава на Католическата българска църква от източния обряд (униати) със седалище в Цариград през февруари 1907 г. Той заема това място до смъртта си на 17 август 1923 г. Михаил Миров е роден в с. Топузларе (днес Зорница), Ямболско. Първоначално завършва Висшата духовна семинария в Цариград, а през 1883 г. приема монашески сан.
Първоначално Униатското движение възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след Кримската война 1853 - 1856 г. Франция и Англия, в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от православието. Турското правителство, заинтересувано от разрушаването на верското единство от отслабването на руското влияние, поддържа Униатското движение. Католическите мисионери обаче не успяват да се похвалят със значителни успехи. Движението не е популярно сред българското население. Само една малка част от обществеността проявява склонност да приеме католицизма и да се откъсне от Цариградската патриаршия и да извоюва независима българска църква. През 1859 г. българите в Кукуш се обявяват за униати. На 18 декември 1860 г. Драган Цанков, архимандрит Йосиф Соколски и др. подписват акт за уния - присъединяване на българската църква към католическата. 80-годишният Й. Соколски е ръкоположен в Рим от самия папа Пий IX за архиепископ на българите униати през март 1861 г. Високата порта признава веднага новообразуваната българска униатска община в Цариград и заточва Иларион Макариополски. Българският народ не приема новосъздадената църква. Той стои зад Иларион Макариополски дори и след заточаването му. Н. Геров и П. Р. Славейков успяват да убедят Й. Соколски да се откаже от унията. Той заминава за Одеса на 6 юни 1861 г. От там отправя послание до българите униати да се върнат към православието. Драган Цанков също се отказва от унията и движението заглъхва. Остават само незначителни униатски групи.