14 юни 1862 г. Под ръководството на хаджи Ставри Койнов революционните дейци от Търновско организират чета от около 70 души

Под ръководството на хаджи Ставри Койнов революционните дейци от Търновско организират чета от около 70 души, която се отправя към Габрово. Според предварителния план, съгласуван с Георги Раковски, действията на четата трябва да доведат до обявяване на въстание в българските земи, но четата е малобройна и бързо е разбита от турските власти.
През 1862 г. избухва въстание на българското население в Търновско и Габровско против османското иго. То е организирано от Хаджи Ставри (Ставри Койнов), който е изпратен за негов ръководител лично от Г. С. Раковски. Подготовката на Търновското въстание започва в началото на 1862 г., след създаването на Първата българска легия в Белград. Очаквайки военен конфликт между Сърбия и Османската империя, Хаджи Ставри и местните първенци в Търновско и Габровско решават да вдигнат въстание през юни същата година. Въпреки пристигналите известия за станали боеве между сърбите и османските войски в Белград и други сръбски градове между организаторите на въстанието избухват сериозни разногласия. Богатите търговци настояват за неговото отлагане до навлизането на сръбските войски в България, а Хаджи Ставри и едно младежко ядро около него - за незабавни действия. С чета от 70 души той тръгва по посока на Стара планина с надежда да се срещне с въстанически чети от други градове. Поради бързата реакция на османските власти и пристигналите известия за помиряване на Сърбия с империята такива чети не са образувани. Останала сама, четата на Хаджи Ставри е бързо разгромена. По-голямата част от четниците и са заловени и изпратени на заточение. Останалата, по-малка част, между които са Хаджи Ставри и П. Кисимов (получил известност по-късно сред българските емигранти), успяват да се прехвърлят на север от р. Дунав и така да се спасят.