27 юни 1850 г. В Сопот е роден Иван Вазов

В Сопот е роден Иван Вазов - български писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Брат на Г. Вазов и В. Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си,но бяга в Браила ,където попада в средите на българските хъшове. В периода 1872-1873 г. учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в родния си град. След избухването на Априлското въстание 1876 г. емигрира през Цариград в Румъния. От този период е първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла" (1871 г. ), последвана от "Тъгите на България" (1877 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) пише третата си стихосбирка "Избавление". 1880 г. работи в Берковския окръжен съд като същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков описва в продължение на 5 год. в-к "Народний глас", главен редактор е на сп. "Наука", съставител на литературното сп. "Зора" (1885 г. ). Отново с К. Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884 г.). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894 г. ) и романа "Нова земя" (1896 г.). От 1889 живее в София. Издава сп. "Денница" (1890-1892 г.). От 1897 до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов. По време на войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии и исторически повести. Обявен е за народен поет и е награден с ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" през 1920 г. Произведенията му са преведени на ок. 50 езика.Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София.